Арменска вечер в Созопол!
Прекарвам летата си в Созопол вече 13-та поредна година. Това лято отпуската не позволи повече от седмица престой, затова пък желанието ми да посетя нови места нарасна. Ресторант “Античен кладенец” беше едно от нещата в wishlist-а ми. Не знам поради каква причина, но за толкова години, така и не бях ходила там. Може би не му беше моментът и нямаше да оценя това, което ми поднасят.
В една от последните ни вечери събрахме цялата компания и отидохме. Така не се бях вълнувала никога досега за посещение на ресторант.
Ресторант “Античен кладенец” се намира в стария град на Созопол, на ул. Кирил и Методий 35. Името му се свързва с древния кладенец зад вратата му, който датира от 4 в.пр.н.е., както и с неговия собственик - Хилда Казасян. Менюто включва средиземноморски ястия и арменски специалитети по домашни рецепти.
(Карнъ салад)
Разбира се, ние отидохме именно заради арменската кухня.
За маса от 12 човека преобладаващите салати бяха “Карнъ салад” (патладжан, кубчета домати, овче сирене, със сос от мед и поправки; 300гр, 9,99лв) и “Митерян” (арменско сирене на конци, едро нарязан домат, магданоз и червен лук; 350гр, 8,99лв), горещо препоръчани от всички.
(Митерян)
Винаги когато хапвам навън имам навика да си поръчам само една салата и това да е цялата ми вечеря. Последните години, обаче ресторантьорите, като че ли хитруват и грамажът на ястията им не съответства на посочения в менюто грамаж.
Е, за първи път от доста време насам това не се случи. Почти всички бяхме поръчали и основно ястие за след салатата, но повярвайте ми, изобщо не беше нужно. “Карнъ салад” обра овациите. И не говоря само за количеството. На пръв поглед нищо особено, домат с патладжан и сирене. Ще си кажете: “Е, това мога и вкъщи да си го приготвя!”. Да, така е! Всичко в менюто напомня за домашно приготвени ястия, но има по нещо малко в тях, което им придава много изтънчен вкус. В случая, за мен това беше сосът от мед и подправки и самата презентация, разбира се.
По-смелите продължиха с предястия и основни.
Магданозени кюфтенца, сърмички с кълцано месо и месно мантъ. Вкусотия!
Магданозените кюфтенца, или “Кайгана”, както ще го откриете при арменските предястия в менюто, мога да опиша с точно две думи- “топчета
свежест”. Не съм фен на
(Кайгана)
магданозените кюфтета, но реших да опитам тези и не сгреших.
Опитахме и лозови и зелеви сармички с кълцано месо, както и арменските лозови сърмички, които са с плънка от ориз, стафиди и канела. Определено са по-различни от нашенските, но не по-малко вкусни. Ако сте фен на смесването на сладко със солено, не ги пропускайте!
Месното Мантъ (пелмени, цедено овче кисело мляко, чесън и джоджен, полято с цвърчащо масло; 250гр, 9,99лв) ми беше най-непознато. Оприличих го на италианските равиоли.
Всъщност това ястие идва от Турция, но има много вариации. Популярно е и в Казахстан, където равиолите/кнедлите са по-големи и са приготвени като китайските пелмени. В Армения се срещат и в двата размера. Пастата, не ми е от най-любимите храни, но не мога да излъжа и да кажа, че Мантъ-то не беше вкусно.
(Месно Мантъ)
Лека-полека започваме да освобождаваме място и за основното- Пиле “Хайгухи” (пил. филе, панирано в пармезан и магданоз, с арменски пилаф; 400гр, 19,99лв), Кърнъярък (запечен патладжан с плънка от телешка кайма; 350гр, 14,99лв), Патешки дроб “Егур” (патешки дроб върху канапе от праскови и зелени орехчета; 350гр, 36,99лв) и Патешко магре поднесено с карамелизирани ябълки и сладко от смокини (300гр, 29,99лв).
(Пиле "Хайгухи")
Основните ястия пристигат и започват въздишките, най-вече защото място почти не ни беше останало.
Истинските звезди сред основните бяха патешкият дроб “Егур” и патешкото магре. Сладостта на прасковите и смокините в унисон с дроба...това е изкуство в чиния. Дробът се топи още преди да го вкусиш! Същите суперлативи и похвали важат и за патешкото магре с карамелизирани ябълки и сладко от смокини.
Цените на основните ястия са сравнително по-виски, но повярвайте ми, това не е просто храна, а изживяване.
(Патешки дроб "Егур")
(Патешко магре)
До момента, може би ви звучи много прехвалено, затова ще споделя, че единственото нещо, което остана по-назад на фона на всичко друго беше Кърнъяръкът- патладжанът с кайма. Плюсът- това е цял патладжан пълнен с телешка кайма и ми стигна за две ядения, минусът- липсваше му сол (:D)
(Кърнъярък)
До десерта стигнаха само двама души, които си бяха оставили специално място за арменска баклава с орехи (160гр, 5,99лв) и арменска медена торта (с маслен крем и нар; 130гр, 6,49лв).
Между тях двете победител определено беше медената торта с маслен крем и нар.
С това завърши и арменската ни вечер в ресторант “Античен кладенец”. Обслужването беше чудесно, а храната превъзходна. Заслужава си! При следващото си ходене в Созопол, определено намерете време за това място!
(Внимание! Не забравяйте да си направите резервация. Местата са запазени с дни напред, дори и извън сезона!)